Маршрут с червена маркировка
Начало и край на маршрута – Приемния център в АР „Сборяново“ – югозападния квартал на Тракийската столица Хелис – Приемния център в АР „Сборяново“ (кръгов)
Степен на трудност: ниска
Продължителност – около 1 часа в едната посока
Дължина – 3 км в едната посока
Пешеходен маршрут
Сезонност: целогодишен
До началната точка се стига с автомобил, велосипед или пеша
По този стар маршрут се е стигало до текето на Демир баба, обявено за Българска старина през 1927 година.
Началото му започва от Приемния център в Археологически резерват "Сборяново".
Там се намира северната група могили на Източния некропол (обект № 8). Преди да тръгнете препоръчваме да посетите Тракийска царска гробница с кариатиди (начало на III в. пр. Хр.). Тя е паметник на световното културно наследство от 1985 г. Гробницата е един от най-значимите паметници на елинистическата архитектура в Тракия. В нея елегантно са съчетани пластика и рисунка. Тя е експонирана под защитен купол и е отворена за посетители от 2000-та година. Предполага се, че в нея е погребан Дромихайт, един от владетелите на тракийското племе гети, известен с това, че победил и пленил Лизимах, наследник на Александър Велики. В съседство можете да видите гробницата под Могила № 12 (края на IV в. и начало на III в. пр. Хр.). В нея са открити останки от монументална гробница с полуцилиндричен свод, демонтирана в древността. Гробницата и запазеният профил носят важна информация за градежа и етапите на засипване. Гробницата под могила № 13 е запазена в отлично състояние. Тя също е монументална и в план прилича на тази под могила № 12.
Северно от Приемния център започва черен горски път известен в миналото като Пътят на закуските, преминаващ през парковата гора в местността "Петрова нива".
Името на пътя идва от недалечното минало, когато жителите на с. Свещари ходели на поклонение и да доставят свещи на тюрбето на Демир баба. Свещите се използвали от алианите (алевиите) по време на обреди. Смята се, че пламъкът на свещта символизира присъствието на Али по време на ритуалите. Този път пресича част от руините на ранносредновековно селище от времето на Първото Българско царство. Могат да се видят разкритите вкопани и облицовани с камък землянки и полуземлянки.
Пътят е наричан още и римски, защото пресича неголям античен военен лагер в местността Боруна (Носа).
Неговото предназначение е било да пази пътищата и местното население от неприятели.
Пресичаме слънчевата полянка и излизаме на асфалтов път. Поемаме на юг и след минути сме до входа на текето на Демир баба. Това място е наситено с история от времето на траките до късното средновековие.
Под основите на тюрбето са руините на тракийско светилище от края на IV в. до I в. пр. Хр. Свещената му територия била оградена от ниска каменна стена. То било издигнато в чест на подземните божества, водата и здравето. На олтарите се извършвали възлияния и ритуали с огън, принасяли се различни природни дарове. Светилището било част от древния тракийски град Хелис, разположен на платото източно от него. Късносредновековният комплекс Демир баба теке бил издигнат през ХVI век. Той се състои от тюрбе (гробница-храм) на мъдреца и светец Демир баба и извор Беш пармак (Петте пръста). През 1970 година то е обявено за Паметник на културата с местно значение. Обектът е един от най-добре запазените в страната образци на култовата архитектура на хетеродоксните мюсюлмани. На входа му има информационна табела, която разказва част от историята на мястото, а музейна сбирка, подредена в дървената сграда, визуализира и добавя подробности към разказа. От древността и до днес тук се извършват обреди за здраве и благополучие. Достъпът до това свещено място е или по „Пътеката на изпитанието“ или традиционно, по стъпалата вдясно от входа.
Маршрутът продължава по стъпалата, покрай окичените с цветни парцалчета клонки, докато стигнем до каменната алея. Тя ще ни отведе до Поляната с чешмата и югозападния квартал на Тракийската столица Хелис.
Това е мястото, което днес събира млади и стари, християни и мюсюлмани на събори, курбани и тържества. Там е разположен един от кварталите на гетската столица Хелис. Вероятно там са се издигали и представителните и жилищни сгради на владетеля и неговите приближени.
Дървените беседки са удобно място, на което да отдъхнем и да се насладим на птичите песни.
Територията на археологически резерват „Сборяново“ е предпочитано убежище на различни видове птици. Тук гнездят: сокол орко, мишелови, четири вида кълвачи, синигери, славеи, чапли, пчелояди, лястовици и др., общо 47 вида птици, от които 10 са вписани в Червената книга на Република България, а три от тях и в Червената книга на Европа. На територията на резервата могат да се видят преминаващи или пасящи сърни, елени, диви свине. Срещат се лисици, порове, язовци, диви зайци, костенурки и змии. Откритите полски части се обитават от полски мишки и лалугери, като последните са голяма популация и можете да наблюдавате тяхната игра на Приемния център до комплекса могили.
