Маршрут със зелена маркировка
Начало и край на маршрута – хижа „Ахинора“ – Поляната с чешмата / квартал на Тракийската столица Хелис – хижа „Ахинора“ (кръгов)
Степен на трудност: средна
Продължителност – 45 минути в едната посока и 30 минути за връщане
Дължина – 2 км в едната посока, връщане през Пътека на изпитанието до х. Ахинора – 1 км
Пешеходен маршрут
Сезонен туризъм – през зимния сезон и при обилни валежи има участъци, които са трудни и опасни за преминаване
До началната точка се стига с автомобил или велосипед
Този маршрут е сравнително кратък, но предлага разходка съчетаваща забавление и малка доза екстремност.
Началото на маршрута започва от хижа Ахинора.
Хижата е построена в този райски кът през 70-те години на ХХ в. и е еднотипна с още няколко хижи в българските планини. Името на хижата не е случайно. То е свързано с легендите за конницата на хан Аспарух, която спряла тук и владетелят припознал земята като своя. Как се е казвала неговата съпруга не знаем, но един разказ на писателя Николай Райнов й дава името Ахинора, което значи "мирис на теменуги". Ако изключим художествената литература, теориите за етимологията на името Ахинора са неясни. Според някои източници Ахинора е производно на персийката дума „ahuna”, която означава „господар”, „могъщ”.
Тръгваме на север по асфалтовия резерватен път и с лек завой на изток стигаме до крепостните стени на тракийския град Хелис (Обект №7). Непосредствено до Южната порта на селището има табела, която представя планировката, и разказва за политическите, икономическите, военните и религиозните функции на селището.
Градът е създаден към края на IV в. пр. Хр., за да бъде столица на силна и могъща гетска династия по време на управлението на цар Дромихайт. Хелис просъществува в рамките на сто години, до около 250 година пр. Хр., когато бил разрушен от мощно земетресение.
След като отминем табелата, черен коларски път вляво ни отправя на обиколка източно и западно от укрепената част на града. Съвременният път се препокрива с древния. На някои места все още може да видим част от чакълестата древна настилка, както и вход пресичащ северната преградна стена, контролираща достъпа до изворите, реката и някогашното пристанище на града.
Коларският път продължава навътре в гората, но нашето трасе се отклонява вляво докато стигнем до асфалтов път. Той ще ни отведе до двора на Демир баба теке (Обект № 6).
Късносредновековният комплекс Демир баба теке бил издигнат през ХVI век. Той се състои от тюрбе (гробница-храм) на мъдреца и светец Демир баба и извор Беш пармак (Петте пръста). През 1970 година комплексът е обявен за Паметник на културата с местно значение. Обектът е един от най-добре запазените в страната образци на култовата архитектура на хетеродоксните мюсюлмани. На входа му има информационна табела, която разказва част от историята на мястото, а музейна сбирка, подредена в дървената сграда, визуализира и добавя подробности към разказа. От древността и до днес тук се извършват обреди за здраве и благополучие.
След като се насладим на спокойствието и мистиката на свещеното място и извършим ритуали за здраве и късмет, стръмна пътека ще изпита нашите възможности по пътя нагоре. Неслучайно тя е наречена „Пътя на изпитанието“ и преминава през скални ниши, пещери и панорамни площадки.
Изкачването ни приключва на равното плато, познато като стъпките на Демир баба. (Обект № 4). От там се открива прекрасна гледка към Източния и Западния могилен некропол, тракийския град Хелис и долината на р. Крапинец.
От скалистото плато поемаме по пътеката на юг, която ни отвежда до Поляната с чешмата.
Това е мястото, което днес събира млади и стари, християни и мюсюлмани на събори, курбани и тържества. Там е разположен един от кварталите на Хелис, за който се предполага, че е бил аристократичен. Вероятно там са се издигали представителните и жилищни сгради на владетеля и неговите приближени.
Само на 200 метра от поляната е хижа Ахинора, точката от която тръгнахме.
По време на разходката си можем да срещнем различни представители на растителния, птичи и дивечов свят. Тъй като територията е защитена зона по „Натура 2000“, тя е почти непроменена от съвремието и сигурно място за обитаване.
Територията на археологически резерват „Сборяново“ е предпочитано убежище на различни видове птици. Тук гнездят: сокол орко, мишелови, четири вида кълвачи, синигери, славеи, чапли, пчелояди, лястовици и др., общо 47 вида птици, от които 10 са вписани в Червената книга на Република България, а три от тях и в Червената книга на Европа. Докато си почивате на платото зарейте поглед и ще видите някои от изброените птици да се реят над вас и ако се заслушате – ще чуете тяхната песен. На територията на резервата могат да се видят преминаващи или пасящи сърни, елени, диви свине. Срещат се лисици, порове, язовци, диви зайци, костенурки и змии. Откритите полски части се обитават от полски мишки и лалугери, като последните са голяма популация.
