Маршрут със синя маркировка
Начало и край на маршрута – хижа „Ахинора“ (кръгов)
Степен на трудност – ниска
Продължителност – 2 часа
Дължина – 6 км
Споделен маршрут (пешеходен и вело)
Сезонност – целогодишен
До началната точка се стига с автомобил или велосипед.
Този маршрут е едно от новите предложения за разходка сред красива природа и древни паметници.
Тръгваме от хижа „Ахинора“ намираща се в Археологически резерват „Сборяново“.
Тя е построена през 70-те години на ХХ в. и е еднотипна с още няколко хижи в българските планини. Името на хижата не е случайно. То е свързано с легендите за конницата на хан Аспарух, която спряла тук и владетелят припознал земята като своя. Как се е казвала неговата съпруга не знаем, но един разказ на писателя Николай Райнов й дава името Ахинора, което значи "мирис на теменуги". Ако изключим художествената литература, теориите за етимологията на името Ахинора са неясни. Според някои източници Ахинора е производно на персийката дума „ahuna”, която означава „господар”, „могъщ”.
Отправяме се на север пресичайки асфалтовия път и не след дълго, водени от глъчка, музика и аромат на прясно приготвена храна стигаме Поляната с чешмата.
Това е мястото, което днес събира млади и стари, християни и мюсюлмани на събори, курбани и тържества. Там е разположен аристократичния квартал на гетската столица Хелис. Вероятно там са се издигали представителните и жилищни сгради на владетеля и неговите приближени. (Обект № 3).
Отминаваме и пътя ни отвежда до панорамната скална площадка известна като стъпките на Демир баба. (Обект № 4).
Територията на археологически резерват „Сборяново“ е предпочитано убежище на различни видове птици. Тук гнездят сокол орко, мишелови, четири вида кълвачи, синигери, славеи, чапли, пчелояди, лястовици и др., общо 47 вида птици, от които 10 са вписани в Червената книга на Република България, а три от тях и в Червената книга на Европа. Ако зареете поглед в небето ще видите някои от споменатите птици.
Резерватът е част от националната екологична мрежа НАТУРА 2000 – „Лудогорие“. По самия ръб на скалното плато растат скално изтравниче, сребрист и кримски очеболец, мащерка, вълнист напръстник и лопен. По поляните по пътя можете да видите унгарски карамфил, кримско омразниче, австралийски конски босилек, ръждив напръстник и пролетно еньовче.
След като се насладим на гледката, която се открива и си направим снимки продължаваме на север по добре очертан коларски път, който пресича ранножелязното светилище (ХI-VI в. пр. Хр.) в местността „Камен рид“ (Обект № 5).
То заема площ от 47 дка и е било оградено от невисоки каменни стени от север и юг, а западните и южните му части били недостъпни заради скалните откоси. На територията му са разкрити основи от жилищни, стопански и култови сгради, сред които се открояват два каменни кръга бележещи местата на свещенодействие.
Пътят ни продължава в гората и плавно ни отвежда до долината на един от притоците на р. Крапинец.
През пролетта гората грее в цветовете на минзухара, кукуряка, синчеца и бутурчето, познато и като дива циклама, което е защитен вид в „Червена книга на Република България“.
Вървим по течението на реката и след като пресечем бетонния мост поемаме на юг по асфалтов път, като този път вървим срещу течението на р. Крапинец. Местността е равна и гориста, като вляво има скални образувания и малка пещера. Маршрутът ни следва долината на реката, като се движим все по асфалтовия път. За пореден път пресичаме реката по каменен мост. След рязък завой на ляво и стръмно изкачване напускаме асфалтовия път и тръгваме в ляво по горски път, който заобикаля от север и изток тракийския град Хелис. Древният път се препокрива със съвременния. На някои места все още може да се види част от чакълестата древна настилка, както и вход пресичащ северната преградна стена, контролираща достъпа до изворите, реката и някогашното пристанище на града. Коларският път достига до асфалтовия, а от там в посока запад се движим покрай южната крепостна стена с Южна порта на укрепената столица Хелис. Поставената в близост до Южната порта информационна табела представя планировката и разказва за политическите, икономическите, военните и религиозните функции на селището.
Градът е създаден към края на IV в. пр. Хр., за да бъде столица на силна и могъща гетска династия по време на управлението на цар Дромихайт. Хелис просъществува в рамките на сто години, до около 250 година пр. Хр., когато бил разрушен от мощно земетресение. (Обект № 7).
След около 700 метра сме отново до хижа Ахинора.
